Хиляди ценни животински видове, грациозни кошути, елени, диви кози, изчезващи птици и
риби всяка година стават тлъста плячка на бракониерите.
Официално черна статистика в страната не се води, защото доказването на
престъплението не е лесна задача. Еколозите са категорични, че едва в
последните 2-3 години страната ни осъзна жестокостта и размерите на
бракониерския лов.
Само за последните 20 дни горските са се
натъкнали на три изключително жестоки случая на бракониерство. Намерени
са събрани на едно място кошути, сърни, благороден елен и диви прасета в
землищата на с. Черноглавци в община Венец и във Венец, Каолиново и
Хитрино.
“Изключителна жестокост. На животните липсваха задните
бутове и рибиците, които бракониерите най-вероятно ще препродадат
прескъпо”, посочи Юлиян Русев, старши експерт в дирекция “Лов и опазване
на дивеча” в Агенцията по горите. Сърните и елените са предпочитана
плячка, защото тези животни не могат да се заразят и да пренасят
болестта трихинелоза и така месото им може да се консумира, без да се
изследва. Периодично в зимните месеци се намират отстреляни и бременни
кошути.
На мястото, където са намерени животните, е имало и диво
прасе, бременно с 9 малки. Преди да предложат глиганското за продан,
бракониерите задължително трябва да го изследват заради опасността от
трихинелоза. “В тези случаи ветеринарите изискват от тях да попълнят
формуляр с номера на разрешителното за лов, къде е отстреляно животното,
и т. н. Ако не бъде попълнен, месото не се приема за изследване, а
ветеринарите могат на добра воля да сигнализират горските и полицията за
съмнително месо”, добави Русев.
30 кафяви мечки и над 100 диви
кози годишно прибират бракониерите, показват наблюденията на коалиция
“За да остане природа в България”. Страната ни се обитава от около
500-600 мечки. От Агенцията по горите посочват, че в последните години
са намирали и единични жертви на бракониери. Най-бруталният случай е от
2009 г., когато край пиринското с. Влахи бе намерена мечка с отрязани
предни лапи и извадена жлъчка. Месото от предните лапи се смята за
деликатес, а жлъчката на животното се използва в източната медицина. По
случая бе образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.
Поне
стотина диви кози годишно също стават жертви на бракониери. Общо
числеността на това животно у нас е малко над 2000 екземпляра. Те са в
националните паркове “Рила”, “Централен Балкан”, “Пирин” и в Западните
Родопи. В момента тече акция на еколозите за опазване на дивата коза,
която предвижда всички животни да бъдат снабдени с GPS устройства. През
април фондация “Биоразнообразие” ще стартира проверки из механи,
ресторанти и заведения в курортите, за да провери доколко законни са
ловните трофеи, които кичат стените им. Преди няколко години бе
направена подобна проверка заедно с МВР в заведения в Западните Родопи и
околностите на Рила и Пирин. Тогава бяха конфискувани 11 глави на диви
кози. Установено бе, че трофеите са продавани на пазара в Банско за по
50 лева.
Най-дребната, но и най-красивата дива гъска в света -
червеногушата, зимуваща на нашите Шабленско и Дуранкулашко езеро, също
става жертва на бракониерите заради месото. Тя е световно застрашен от
изчезване вид.
През януари бе открита и отстреляна голяма дропла.
Тази птица е изключително рядък вид, включен в Световния червен списък и
абсолютно забранен за лов. Видът е престанал да гнезди у нас преди
повече от 50 години. Парадоксалното е, че голямата дропла и брадатият
лешояд са птиците символи на българската природозащита, но и двата вида
вече не се срещат в страната.
Друга нелицеприятна истина е, че
често пъти ловците край Дуранкулак убиват и пеликани. “Причината не е
месото, защото тези птици се хранят само с риба и не стават за ядене, а
просто заради тръпката да убият грандиозната и красива птица”, казват
горските.
Нова мода в бракониерството е разграбването на гнездата на ценни видове за частни зоопаркове.
През
2011 г. са ограбени гнездата на две двойки царски орли в Южна България,
посочват от Българското дружество за защита на птиците. Малките
най-често се продават в Саудитска Арабия, където ловът с тези птици е
широко разпространен.
“Не са редки случаите, когато гнездата се
разграбват, за да бъдат доставени малките в частни зоопаркове или още
по-лошо - птиците просто биват препарирани”, посочи пред “Труд” Петър
Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците.
Царският орел, наричан още “кръстат”, е една от най-редките птици в
света. У нас има не повече от 25-30 двойки.
Едва 33 осъдителни присъди за бракониерство
са постановени у нас през м. г. От горското ведомство вчера не можаха
да направят разграничение колко от тях се отнасят за избити животни и
колко за отсечени дървета.
В прокуратурата са изпратени
4224 бр. преписки. От тях над половината - 2312 бр., са върнати за
налагане на административни глоби, по 1068 все още няма произнасяне, а
по 224 случая текат досъдебни производства.
По
българското законодателство за бракониерство на мечки се плащат глоби от
5000 до 10 000 лв., а когато става дума за отстрел на световно защитени
видове, се предвиждат до 5 години затвор.
Смешни обаче
са глобите за отстрел на едър и дребен дивеч в забранено време. Те
варират от 100 до 300 лв. за животно. За отстрел на едър дивеч
Наказателният кодекс предвижда до 1 година затвор, а за отстрел на
дребен дивеч в забранено време - пробация до 6 месеца.
1 милион кубика годишно се секат незаконно
Поне
1 млн. кубика дървесина, изсечени незаконно, всяка година напускат
българските гори. Щетите са за поне 50 млн. лева, посочиха от
министерството на земеделието. От там добавят, че годишно законно се
добиват 5 млн. кубика, но сечта би трябвало да е двойно по-голяма, за да
се поддържат лесовете в добро състояние и да се чистят от загниващата
дървесина.
Най-често под незаконните резачки падат дърва за огрев,
а районите с най-много бракониерска сеч са Ихтиман, Самоков, Видин, Лом
и Котел.
Преди месец земеделският министър Мирослав Найденов
посочи, че в схемата за бракониерска сеч в горите главни действащи лица
са и горските. Дърводобивни фирми са признали пред него, че от 3 камиона
с дървесина плащали на горските само за 2. По-късно горските казаха
публично, че схемата за бракониерската сеч всъщност е 2 към 2. Т.е. два
камиона с дървесина се плащат, а два - не, срещу подкуп за горския. “В
никакъв случай ние не снемаме вината от нас. Това става в предприятия,
които ръководим, но то не е отсега и ние правим всичко възможно, ако
цитирам премиера, да си оправим къщичката”, заяви Юри Миков, шеф на
Северозападното горско предприятие.
За предотвратяване на
бракониерската сеч в райони, в които живеят малцинствата, една от
мерките на Агенцията по горите е да конфискува каруците и конете на
ромите.
От ведомството посочват, че често работят с МВР по
предотвратяване на незаконна сеч. Само че бракониерите вече са доста
по-брутални. “Преди 20 дни се случи бракониер да нападне полицай с
моторна резачка в землището на село Селановци, в местността Блатото. Там
бяха заварени трима мъже да секат незаконна. 40-годишен мъж от Оряхово
нападна полицай с резачката и се наложи униформеният да използва
стоппатрон, за да се защити”, посочи експерт от агроведомството.
Преди
седмица пък бракониери нападнали служители на държавното горско
стопанство в Монтана. Двама горски и нает от тях работник били пребити.
По
последни данни на ООН в световен мащаб между 15% и 30% от търгуваната
дървесина е сечена от бракониери. От там подчертават, че най-застрашени
са тропическите гори. Нелегалната търговия с дървесина се оценява на 7
млрд. долара годишно по данни на организацията.
Носорогът - плячка, по-скъпа от златото
Бракониерството
се превръща в сериозна организирана престъпност, като обикновено е дело
на международни банди. Заключението е на Интерпол.
Организацията в
момента провежда мащабна акция срещу контрабандата на слонова кост от
Африка. Предизвикана е от увеличаващите се бракониерски набези срещу
животните, подхранвани от растящото търсене на слонски бивни за
производство на сувенири в азиатски страни като Китай.
Само преди
няколко месеца в резерват в Камерун бяха убити над 400 слона. Местните
органи на реда не успяха да заловят нито един от добре въоръжените
бракониери. В схватката с тях беше убит един полицай.
Официална
статистика за обема на незаконната търговия с диви животни, части от
тях, както и с незаконно придобита дървесина няма. Според различни
източници тя се оценява на 25-40 млрд. долара годишно. Един от основните
фактори, които подхранват нелегалния лов, е азиатската традиционна
медицина.
Заради вярванията, че рогът от носорог помага за
възстановяване след мозъчни удари, лекува кървене от носа, треска и дори
рак, бракониерските набези срещу тези животни стават все повече. За
носорозите от години се води истинска война, която се ожесточава с
постоянното поскъпване на стоката. Според Интерпол само за последната
година и половина над 500 носорога са убити в Южна Африка. Човешки
жертви в битките също не липсват - десетки бракониери са застреляни от
властите в опитите на последните да спасят животните.
Според
различни данни цената за грам рог от носорог на черно може да надмине и
130 долара, което го прави в пъти по-скъп от златото. Най-голямо е
търсенето на набедения за лечебен рог във Виетнам, Китай, Тайван и Южна
Корея, показват данните на международната екоорганизация WWF и на
мрежата за борба с нелегалната търговия с диви животни и растения
TRAFFIC.
Доходоносният бизнес е довел до създаването на добре
подготвени бракониерски банди. Те ловуват въоръжени с уреди за нощно
виждане, оръжия със заглушители и дори хеликоптери. Еколози прибягват до
крайни мерки като преместване на носорозите в по-добре защитени
територии или отрязване на рогата им.
Азиатската медицина
подхранва и друг вид нелегален лов - на тигри, от които на свобода
живеят около 3200 екземпляра. Според данни на TRAFFIC средно на година
властите хващат контрабандни части от тялото колкото от стотина тигъра.
Костите им се използват за производство на различни лекове, а
най-големият им потребител е Китай. Въпреки че в страната търговията с
части от големите котки от години е забранена, съвсем явно се продава
оризово вино с кости от тигър. Вярва се, че лекува артрит и ревматизъм.
Част
от тигрите в Китай всъщност се отглежда във ферми. Но според WWF това
само увеличава търсенето и подклажда бракониерството, защото нелегалният
лов остава по-евтината алтернатива за набавяне на ценените части.